Постинг
22.05.2007 22:41 -
Един дъх
Автор: breathe
Категория: Изкуство
Прочетен: 6618 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2007 16:44
Прочетен: 6618 Коментари: 10 Гласове:
0
Последна промяна: 23.05.2007 16:44
Преди време прочетох едно стихотворение. Много силно. Никога не можах да се запозная с авторката му, Александра (така се бе подписала). За мое огромно съжаление. Ето го, единственото, което ме свързва с представата ми за тази жена, е това стихотворение.
...Сигурно и на вас се е случвало да се запитате понякога, какво ли би станало, ако... Просто ми се иска да изпия едно кафе, дето се казва, с тази жена.
N.B.! Преди да започнете да го четете, много ви моля, пуснете да звучи музиката от клипчето по-долу.
Благодаря!
Един дъх
Намерих перце. Мъртво, свито и сиво.
Погледнах го. Вдигнах го. Не е красиво!
Прашен спомен от тяло. Мъртъв и мръсен.
Не е това, което търся. И го изхвърлих навъсена.
То падна в прахта. Само, примирено.
Продължих да вървя. Беше много студено.
Но аз имах мисия. Търсех изкуство.
Търсех образ. Поезия. Красивото. Чувството.
...Глави и тела. Шум. Улици. Думи.
Беше грозно и празно.
А нейде в ума ми
Гласът ме зовеше. Аз съм призвана!
Да потърся и видя това, което няма.
Това, което няма образ от фрази.
Това, което никой не обича и мрази.
Това - несънувано, неизричано, неписано.
Това - невидимо от никой. Смисълът.
Намерих и цвете. То беше красиво.
Когато се буди, живее, заспива.
Съвършенство от цвят и жива хармония...
Откъснах го. Тихо изплака в агония.
Не обърнах внимание. Стиснах го в шепи.
И доволна закрачих сред хората слепи.
Аз намерих красивото, в образ облечено.
Но далеч нейде в мен ме лъхна обреченост...
То се сгърчи и сви. И изгуби цвета си.
Аз невярващо гледах този труп във дланта си.
Нито капчица нежност. Нито полъх красиво.
Аз видях как една красота си отива.
Ядосах се. Плаках.След това го проклех.
Изхвърлих го. Стъпках го. С бавни крачки поех.
Да търся не преходност, не красива измама,
А всевечност и смисъл. Аз съм призвана!
Намерих и книга. И в нея живот.
Две корици - между тях всевечен кивот.
На истина, разум, чувства и воля.
Четях я и плачех. Да не свършва се молех.
Поднесох към нея клечка кибрит.
Красотата не можа да бъде убита!
Но тя изгоря... бързо, силно и жарко.
Чух прощалната песен на пламъци ярки.
Всички думи замряха в моето съзнание.
Не остана и спомен за всевечното знание.
Тя умря - и с нея умря мъдростта й.
Остана единствено, само прахта й.
Значи пак се излъгах! Значи пак съм в началото!
Сред пепел и прах, насред изгорялото -
тъй красиво и честно, но преходно, малко.
А мислех, че намерила съм истина. Жалко!
Но нея я има! Аз трябва да скитам.
Да гледам и търся, да слушам и питам.
Тази истина - тя чака единствено мен!
Да разчупя на оковите й тежкия плен.
Намерих човек. Прекрасен, неземен.
Поисках ръката му в свойта да взема.
Поисках очите му в мен да заровя,
И заедно грозотата в света да отровим.
Да мислим и дишаме заедно двама -
В едно. Да бичуваме фалша, измамата.
Да бъдем красиви. Истински, различни.
Да се борим за истина. Да се обичаме.
Прекарахме своето магическо време.
От всичко успяхме по малко да вземем.
Аз видях го различен - но мрачен и груб.
Аз видях красотата, облечена в труп.
Раздирах плътта му - красиво измамна.
Забих нож в гърдите му. Вече го няма.
Оставих го мъртъв и сам сред полето.
Красота, красота... да бъде проклета!
Намерих и себе си. Празна и пуста.
Без да мога да видя на живота изкуството.
Без да имам очи да докосна красивото,
Скрито в пъстри нюанси на грозното, сивото.
Аз видях красотата в безброй измерения.
Но нито едно не бе красиво за мене.
Не можах свойта глупост пред мен да простя.
И ето - отивам си - най-грозна в света.
...Сигурно и на вас се е случвало да се запитате понякога, какво ли би станало, ако... Просто ми се иска да изпия едно кафе, дето се казва, с тази жена.
N.B.! Преди да започнете да го четете, много ви моля, пуснете да звучи музиката от клипчето по-долу.
Благодаря!
Един дъх
Намерих перце. Мъртво, свито и сиво.
Погледнах го. Вдигнах го. Не е красиво!
Прашен спомен от тяло. Мъртъв и мръсен.
Не е това, което търся. И го изхвърлих навъсена.
То падна в прахта. Само, примирено.
Продължих да вървя. Беше много студено.
Но аз имах мисия. Търсех изкуство.
Търсех образ. Поезия. Красивото. Чувството.
...Глави и тела. Шум. Улици. Думи.
Беше грозно и празно.
А нейде в ума ми
Гласът ме зовеше. Аз съм призвана!
Да потърся и видя това, което няма.
Това, което няма образ от фрази.
Това, което никой не обича и мрази.
Това - несънувано, неизричано, неписано.
Това - невидимо от никой. Смисълът.
Намерих и цвете. То беше красиво.
Когато се буди, живее, заспива.
Съвършенство от цвят и жива хармония...
Откъснах го. Тихо изплака в агония.
Не обърнах внимание. Стиснах го в шепи.
И доволна закрачих сред хората слепи.
Аз намерих красивото, в образ облечено.
Но далеч нейде в мен ме лъхна обреченост...
То се сгърчи и сви. И изгуби цвета си.
Аз невярващо гледах този труп във дланта си.
Нито капчица нежност. Нито полъх красиво.
Аз видях как една красота си отива.
Ядосах се. Плаках.След това го проклех.
Изхвърлих го. Стъпках го. С бавни крачки поех.
Да търся не преходност, не красива измама,
А всевечност и смисъл. Аз съм призвана!
Намерих и книга. И в нея живот.
Две корици - между тях всевечен кивот.
На истина, разум, чувства и воля.
Четях я и плачех. Да не свършва се молех.
Поднесох към нея клечка кибрит.
Красотата не можа да бъде убита!
Но тя изгоря... бързо, силно и жарко.
Чух прощалната песен на пламъци ярки.
Всички думи замряха в моето съзнание.
Не остана и спомен за всевечното знание.
Тя умря - и с нея умря мъдростта й.
Остана единствено, само прахта й.
Значи пак се излъгах! Значи пак съм в началото!
Сред пепел и прах, насред изгорялото -
тъй красиво и честно, но преходно, малко.
А мислех, че намерила съм истина. Жалко!
Но нея я има! Аз трябва да скитам.
Да гледам и търся, да слушам и питам.
Тази истина - тя чака единствено мен!
Да разчупя на оковите й тежкия плен.
Намерих човек. Прекрасен, неземен.
Поисках ръката му в свойта да взема.
Поисках очите му в мен да заровя,
И заедно грозотата в света да отровим.
Да мислим и дишаме заедно двама -
В едно. Да бичуваме фалша, измамата.
Да бъдем красиви. Истински, различни.
Да се борим за истина. Да се обичаме.
Прекарахме своето магическо време.
От всичко успяхме по малко да вземем.
Аз видях го различен - но мрачен и груб.
Аз видях красотата, облечена в труп.
Раздирах плътта му - красиво измамна.
Забих нож в гърдите му. Вече го няма.
Оставих го мъртъв и сам сред полето.
Красота, красота... да бъде проклета!
Намерих и себе си. Празна и пуста.
Без да мога да видя на живота изкуството.
Без да имам очи да докосна красивото,
Скрито в пъстри нюанси на грозното, сивото.
Аз видях красотата в безброй измерения.
Но нито едно не бе красиво за мене.
Не можах свойта глупост пред мен да простя.
И ето - отивам си - най-грозна в света.
"Много силно"...
цитирайБлагодаря ти, че го сподели с нас!... :*
цитирай!!!!!!!!!!!!!!!!Поздрави на теб за това,че си го споделил и на авторката,че го е написала.
цитирайБлагодаря, радвам се, че ви харесва! :)
цитирайпуснах музиката и зачетох тази невероятна изповед.
И времето на музиката е премерено- колкото до края да стигнеш и да разбереш едно: за външната и вътрешната красота!
Така аз мисля, но може и да греша! -Има ли красота,или само красива лъжа?
Поздрави!
цитирайИ времето на музиката е премерено- колкото до края да стигнеш и да разбереш едно: за външната и вътрешната красота!
Така аз мисля, но може и да греша! -Има ли красота,или само красива лъжа?
Поздрави!
все трябва да има начин Александра да бъде открита. Успех!
цитирайНадявам се да си права. ;) С толкова много хора се срещам и разминавам всеки ден, кой знае...
цитирайможе да се окаже блогърка ;)
цитирайможе да се окаже блогърка ;)
цитирайМоже, може... Възможно е и да ми е водила интервю за работа, ама аз как да го знам туй... :)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 7355
Архив
Блогрол
1. "Аз съм един сън", или прекършеният живот на Дафина.
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме
