Постинг
31.05.2007 12:07 -
Нищо не се случва повторно за първи път!
Автор: breathe
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5629 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2007 12:16
Прочетен: 5629 Коментари: 13 Гласове:
0
Последна промяна: 31.05.2007 12:16
Нищо не се случва повторно за първи път. За съжаление. Ако се случваше обаче, бих ли започнал работа, която не харесвам? Или бих ли имал връзка за една вечер? Бих ли се записал да уча педагогика, пък било то и в Софийски Университет? Дори ако щете, бих ли се родил и останал в България? Бих ли направил още хиляди неща, въпреки себе си, в името на нещо си там, различно, от това, което ще ме направи щастлив? Не знам, може би не, нямам представа. Ако имах шанса да се върна назад, дали щях да поправя някои грешки? Докато съм в процес на търсене на отговора на този въпрос, животът си минава. Утре ще се обърна, за да видя, че съм станал на 40 години. А в другиден вече ще съм на 70 (живот и здраве)! И годините, които ще съм живял до мига, в който умирам, ще бъдат забравени от останалите, точно няколко месеца или година (без значение) след погребението ми.
Това ще се случи, ако не живея пълноценно живота си. Защото съдбата не дава втори шансове, не те връща назад във времето, за да си поправиш грешките, или въобще, за да направиш НЕЩО смислено. Ако не действам в този момент, няма да има следващ по-подходящ. Защото ако не направя нещо стойностно сега, утре ще полудея от съжаление по изпуснатия момент. А няма да го има това "сега", то вече ще е "вчера", "преди месец", "миналата година".
Carpe diem!
Да караш мечтите ти да се случват, да контролираш професионалното си развитие и израстване, да създадеш здраво семейство и деца, да бъдеш истински приятел на истинските си приятели и още куп хубави неща. И всичко това да се случи в единствения подходящ момент.
Първата любов, първата целувка, първия път, първите приятели, първата тъга, първият ден в университета, първата работа, първото дете, първият ден от пенсионирането... Моменти, които отминават и остават зад нас. Рискуваме да загубим реална представа за света и живота, ако без да искаме продължим да живеем в тях, след като са отминали. Някои хора не желаят да пуснат миналото да си отиде назад във времето. Сами превъртат лентата до момента, в който са били истински щастливи и се опитват да прожектират тоя момент в кадрите на настоящето. Но не става. Други пък живеят под постоянен стрес от миналото, ако то е било лошо и неприятно за тях. И съжаляват, че въпросното гадно нещо им се е случило, оплакват се колко лоша съдба са имали, как всичко се е сринало. Но те също не гледат в настоящето, камо ли в бъдещето.
Не може да се върнеш назад в "хубавите времена" и да си останеш там, нито пък да изрежеш някой лош кадър, все едно никога не се е случил. Животът не дава така. Защото нищо не се случва повторно за първи път, за това трябва да изживяваме възможно най-пълноценно всеки един ден от живота си, той е неповторим.
Клипа по-долу е част от представлението "Перфораториум" на театър Алма Алтер. Линк към сайта им.
Това ще се случи, ако не живея пълноценно живота си. Защото съдбата не дава втори шансове, не те връща назад във времето, за да си поправиш грешките, или въобще, за да направиш НЕЩО смислено. Ако не действам в този момент, няма да има следващ по-подходящ. Защото ако не направя нещо стойностно сега, утре ще полудея от съжаление по изпуснатия момент. А няма да го има това "сега", то вече ще е "вчера", "преди месец", "миналата година".
Carpe diem!
Да караш мечтите ти да се случват, да контролираш професионалното си развитие и израстване, да създадеш здраво семейство и деца, да бъдеш истински приятел на истинските си приятели и още куп хубави неща. И всичко това да се случи в единствения подходящ момент.
Първата любов, първата целувка, първия път, първите приятели, първата тъга, първият ден в университета, първата работа, първото дете, първият ден от пенсионирането... Моменти, които отминават и остават зад нас. Рискуваме да загубим реална представа за света и живота, ако без да искаме продължим да живеем в тях, след като са отминали. Някои хора не желаят да пуснат миналото да си отиде назад във времето. Сами превъртат лентата до момента, в който са били истински щастливи и се опитват да прожектират тоя момент в кадрите на настоящето. Но не става. Други пък живеят под постоянен стрес от миналото, ако то е било лошо и неприятно за тях. И съжаляват, че въпросното гадно нещо им се е случило, оплакват се колко лоша съдба са имали, как всичко се е сринало. Но те също не гледат в настоящето, камо ли в бъдещето.
Не може да се върнеш назад в "хубавите времена" и да си останеш там, нито пък да изрежеш някой лош кадър, все едно никога не се е случил. Животът не дава така. Защото нищо не се случва повторно за първи път, за това трябва да изживяваме възможно най-пълноценно всеки един ден от живота си, той е неповторим.
Клипа по-долу е част от представлението "Перфораториум" на театър Алма Алтер. Линк към сайта им.
и затова ти се радвам искрено. Хайде да си уредим среща след 10 години, а? Тук. Или в някой друг блог или нещо, което тогава ще е актуално. ..
цитирайАми някак си тоя възглед до сега ми върши работа, нямам представа след 'n' на брой години как ще разсъждавам, но се съмнявам, да е много по-различно. След 10 години ще ти кажа. ;)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
харесва ми как си го написал :)) все пак когато всичко е загубено, ни остава бъдещето.. а това e достатъчно :)
цитирайНо, какво и е на педагогиката. Нивото на преподаване е кофти, но иначе самата наука си е супер - ако подхожда на темперамента ти. ;))
Успех
цитирайУспех
Ами честно казано не става върпос за педагогиката, а и се оказа, че ми харесва и допада. Все пак се дипломирам след 1 месец! ;))
цитирайПо леко е на душата, ако рядко си правим равносметки.Това е самовгълбяване.Да анализираме,да търсим своята вина за неудачите или да страдаме от угризения.Ако може по повръхностно и лековато да живеем ще е по добре.Ако може казвам, зависи кой как е устроен.Не бива да ни обсебва мания за това,че непременно трябва да оставим своя трайна диря, за да не ни забравят.Съгласна съм с основната идея на поста, че нищо което е част от нашето минало хубаво или лошо не можем да променим.Интересни теми те вълнуват за което те поздравлявам.Добри попадения днес и вчера! Поздрави!
цитирайCarpe Diem.Махаи се от тая педагогика.Аз 4 години и се пуля и сега ще я сменям.
цитирайЩях ли... а щеше ли да си човекът, който си, ако не беше? Щеше ли да мислиш така? Това е причината да е безмислен въпросът, защото виждаме един живот, а не всички възможни. Но за да сме себе си - един резултат от живота ни досега, трябва да се познаваме, а това става като гледаме в миналото. Като се разбираме. И като се намерим така можем да живеем като себе си и да изпитаме всички други първи неща, които ни се случват всеки ден. И постепенно нещата, които правиш, ще стават стойностни, защото ТИ ще си останал в тях.
Когато всичко е загубено - печелим себе си. :)
цитирайКогато всичко е загубено - печелим себе си. :)
http://dianalov.blog.bg/viewpost.php?id=75683
цитирайПрав си!
цитирай... ... но нз
цитирайв общи линии това,което си писал ,но нима е толкова важно хората да ни помнят след нашата смърт?!Тук нещо ми "дращи",звучи ми твърде клиширано и егоцентрично /извинявай!/.Не е ли по-добре,вървейки по пътя на живота си,да вършим нещо добро,без да очакваме нищо в замяна?
цитирайТова е моето субективно мнение и начин на възприятие, никого не обвързвам с него. Само споделям. Това, което ти предлагаш, в никакъв смисъл не си противоречи с идеите в постинга, даже е тема, по която скоро ще пусна няколко реда. :))
Поздрави от мен!
цитирайПоздрави от мен!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 7355
Архив
Блогрол
1. "Аз съм един сън", или прекършеният живот на Дафина.
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме