Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2007 20:43 - 168 километра
Автор: breathe Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10893 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 29.07.2007 16:26


Посвещава се на Писателя с душа.
.
.

Разстояния

(Докато четете, можете за фон да си пуснете да звучи песничката по-долу :)

168 километра - това е разстоянието от София до Асеновград. Ако сте с кола, спокойно го взимате за 2 часа и петнадесетина минути, та дори и по-бързо. Ако пътувате с влак обаче, ще ви отнеме малко повече време да стигнете до там, но не е болка за умиране. 2ч. и 20 минути до Пловдив, от там се прекачвате и пътувате още 25-30 минути до Асеновград. И сте готови!

Вече сме на изходния пункт към безмерната красота на източните Родопи! Остава ни само да се потопим в магията на тази божествена планина! Преди да отидем до Широка лъка, Златоград или Каменните мостове, нека да се поспрем за малко в Асеновград. Освен Асеновата крепост, разбира се, там има още доста интересни неща. И интересни хора. Като казах хора, крайно време е да се впусна в същността на този постинг.

Добри хора

Родопчани се славят със своята гостоприемност, честност и доброта. Може би защото земята, на която живеят, пази в недрата си болката на онази жестока тирания. Пази също и спомен от тръпчивия вкус на отдавна попилата невинна кръв. Там песните са тежки, дълбоки. Гласовете са мъчни, гайдите плачат, а тъпаните бумтят зловещо. Както зловещо бумти и тътне небето, предвещавайки страшната планинска буря. Защото животът е буря. Буря с начало и с край.

А родопчаните са всичко друго, но не и сух дънер, разцепен и разцепван на две от гръмотевиците на живота. Те са вятъра, те са дъжда, те са заряда във въздуха, те са мълнията. Те са тревата, получаваща нова сила от дъждовните капки. Те са почвата, даряваща живот на растенията. Те са пълноводната река, тичаща по планинските склонове. Те са деца на Родопа и до смъртта си носят нейната душа в себе си. А тя е добра. Защото когато човек е сред върховете и долините на Родопа, се чувства защитен. Без да съзнава, той започва да й вярва. Вярва и на планинските хора.

Магия

Веднъж попаднали във вълшебството на това свещено място, у нас остава завинаги частица от планината. Взимаме я, за да я отнесем със себе си обратно там, откъдето идваме, че да ни напомня за Родопите. Отпечатва тази частица завинаги в душите ни любовта към гайдите, копнежът по прекрасните родопски моми, страхопочитанието към високите върхове, както и святостта на светещите вечер християнски кръстове по тях. Родопа обаче винаги в замяна взима за себе си част от душата на пътника, докоснал се до нейните бродове. Тя я взима, а на нейно място поставя мъничка искра от чистата, божествена любов. След това очите винаги ще търсят Планината, душата ще пее песните на гайдаря, кръвта ще носи спокойния ромон на Арда, а сърцето ще пази спомен за кръстовете. Ах, кръстовете... И тези гайди.

Ето, отново започнах да въздишам по нея. Имам ли избор? Не, няма как, просто това е магията на Родопа. Никога да не я забравиш тая планина, с цялата й красота и сила, където и да отидеш. Дали това е тегоба или благословия, аз не знам. Но едно знам - хубаво нещо е. Ако душата ми има звучене, то това звучене със сигурност е песента на каба-гайдите!


Странстващият медиум

Аденовград е градът, в който живее и твори тридесет и седем годишният писател на Родопа, Стефан Д. Кръстев. Странстващо съзнание на медиум, което броди сред най-дълбоките пластове на Човешкото. Там е за да търси истината, смисъла. И ги намира. Те са навсякъде около него - в мелницата, на поляната до язовира, в струните на арфата, в розовата градина, в стеблото на вишнята. Защото очите на душата не са ослепели от болезнената яркост на суровата действителност. Познава "човешката агресия и красотата", носи клеймото на "сблъсъкът на реалността с бляновете истината и красотата". Противопоставя "любовта и изкуството срещу болезнената истина". Вниква в живота, подобно на древните мъдреци, разказващи за "насилието и прошката". Има смелостта да застане срещу "демоничното в най-интимния свят", като най-накрая разкрива един дълбоко емоционален, запленяващ свят.

image


*  *  *

Лично за книгата:

Препоръчвам "Бяс и рози" на всички, които желаят да преоткрият прекрасните, живи разкази на Стефан Кръстев. ...Този път обаче, сгушени удобно в романтичната и уютна прегръдка на добрата стара Книга! Ако 168 километра е разстоянието между София и Асеновград, то "Бяс и рози" е мостът, който свързва света на читателя с този на Автора!


Блогъри, нека да подкрепим издаването на втората книга на нашия приятел cefulesteven, като гласуваме ТУК! :)

Един интересен постинг, посветен на благородната кауза на хората в блог.бг, които подкрепят труда и творчеството на Стефан Кръстев!








Гайдари на събора в Рожен, 2006г.:




Гласувай:
0
0



1. enjoy6 - velikolepie
27.07.2007 21:58
stryi ot bloga ti i ot vsichko napisano ot teb,da taka i prirodata e velikolepna i horata, koito jivejat svoja prostichak no smislen jivot v neja.
A rodopskata gajda te otpyska i vdahva, tolkova mnogo jivot i jizneradost, sa6to kato Stefan i negovite nepovtorimi proizvedenia.
da znae6 breathe, ne si sam v yse6taniata si i az i mnogo o6te drygi tyk se obedinjavame za blagorodnata kayza- da spasim edin goljam talant;
Da glasybame za Stef i negovata nova kniga da ja ima i nai mnogo nego da go ima, vsichki nie go obichame :)))
Pozdravi: Mina
цитирай
2. breathe - Искрено благодаря за милите ти д...
27.07.2007 22:28
Искрено благодаря за милите ти думи! Разбира се, че ще гласуваме! :))
цитирай
3. melsun - Направо си излял душата си в този пост!
27.07.2007 23:06
Изключителен е!Възхищавам ти се!Усетих както духа на Родопите и родопчани,така и емоционалната, странстваща,докосваща те душевност на Стефан!

Аз вече гласувах за издаването на втората книга!
цитирай
4. aloha - уникално!!!
28.07.2007 02:46
Докато четях,настръхнах! Аз съм дете на Родопите и тази планина завинаги е в сърцето ми...описанието не улучва просто десеткята,улучва най-дълбоките пластове в мен...за гайдите--- нямам думи....а за Стефан--каквото и да се каже няма да е достатъчно...

цитирай
5. cefulesteven - просто.....
28.07.2007 18:05
Изгубих дар слово и аз.
Толкова развълнуван, толкова щастлив се чувствам.

Мога да кажа само:

Благодаря ти. Благодаря, приятелю.

цитирай
6. kartinka - дишам!
18.08.2007 18:49
колко невероятно красиво и истинно си описал това магическо място и тези Хора - така сияйно живи, като вековни дървета ....като безкрайна синя шир...
благодаря ти за този пост - приемам го като личен подарък - така светло стана на душата ми....четеки - преживявайки отново...благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: breathe
Категория: Забавление
Прочетен: 337340
Постинги: 34
Коментари: 380
Гласове: 7352
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930