Постинг
13.05.2007 20:09 -
"Мост"
Автор: breathe
Категория: Изкуство
Прочетен: 1975 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2007 15:54
Прочетен: 1975 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 05.07.2007 15:54
По-долу бих желал да ви представяна една написана през 2002 год. творба, която видя бял свят две години по-късно. Тогава ми направи изключително силно впечатление и се влюбих в нея. Без повече излишни приказки от моя страна, ето я, надявам се и на вас да хареса! :)
МОСТ
автор: Александрел
Някога ветровете са я отвяли на пропукан мост - мост между световете. Световете нямали друга пресечна точка, освен моста, за който никой дотогава не се грижел. Сега тя беше Пазителката на моста и знаеше всяка негова жилка, камъче или свръзка. Пукнатините му обаче ставаха все по-големи и застрашителни, а тя нямаше магическа пръчка, за да ги поправи. Ветровете бяха забравили да й кажат вълшебните думи и въобще я бяха забравили от векове. На всеки бряг се вихреха бури, които не искаха и да чуят една за друга, а мостът се пропукваше все повече. Пазителката не можеше да живее в нито един от световете, но те можеха да се срещат единствено в нейно лице. Затова ветровете бяха изваяли съвършено лицето й. Очите трябваше да могат да виждат невидимото, когато гледаш от едната посока към другата. Тя беше очите на тези, които искат да видят картини от другия свят, тя беше и сърцето, за да могат да почувстват любовта на сливането…Всеки свят имаше свои закони и само смътна интуиция за съществуването на другите. Никой не можеше да премине моста без да заплати с живота си, такъв какъвто го разбираше. Пазителката можеше да помогне на желаещите, като ги подготви за точката на трансформацията - тя можеше да се осъществи само през моста. Случваше се непрекъснато да има преминаващи от едната страна на другата, но те не го правеха по собствено желание, а поради закона на еволюцията. Тогава Пазителката им помагаше да осъществят по-лесно прехода. Все пак нещо се променяше, нещо между световете и отвъд тях. Тя го усещаше, защото беше част от всичко. Една ранна утрин мъглите над моста станаха необичайно гъсти. Тътени се носеха отдалеч и чувствата губеха посоката си. Пазителката разбра, че днес ще се случи нещо. Световете променяха измеренията си, законите вече не бяха валидни, тълпи преминаващи се губеха като стада в пустиня. Внезапно мостът се разтресе, на мястото на пукнатините започнаха да се появяват дупки. Разкъсваше се връзката между световете. Пазителката се замисли това ли беше краят или беше началото. Какво можеше да направи, след минути вече нямаше да има какво да опази. Застана по средата на разпокъсания мост и призова ветровете, които я бяха създали. Мъглите се сгъстиха. Задуха вятър. Безкрайната й коса се разпиля в четирите посоки. Усещаше приближаващото присъствие на създателите. Нежното й тяло се изпълни с предчувствие. Пророчеството на Карма се беше сбъднало, световете губеха пресечната си точка, а с това губеха самите себе си. Ветровете се отзоваха на молитвата на Пазителката. Тя почувства мисъл в главата си. "Ти си Пазителката, ти трябва да решиш. Мостът е в твоя власт." Никога не й беше хрумвало, че тя има властта да удържа точката на трансформиране, на преход между вселените. Властта - трябваше да реши дали да я ползва. Но какво друго би могла да прави, тя е Пазителката, за това е създадена. Кимна към създателите. Предчувствието се плъзна по всички нива на съзнанието й. Нежното й тяло стана изключително здрава вибрационна връзка, засия, удължи се. Красивите й ръце, косата, очите се сливаха и бавно изчезваха. Трансформираха се. Мъглата покри всичко, а вятърът свистеше ожесточено. После всичко утихна. Настъпи тишина. Денят отстъпваше на нощта със златисти реверанси. Между световете величествено се издигаше мост. Мост със сърце.
5 април 2002
Като част от изклюително интересен проект за съставяне на книга със студентски произведения, тази, както и още доста не по-малко интересни и стойностни творби бяха издадени, за съжаление, в крайно ограничен тираж - само 1000 бр. (поради липса на пари). Авторите са се подписали или с псевдоними, или с пълните си имена, или с картинки. Сборникът носи наименованието "Книга без Заглавие", а проектът, чийто финал беше самата книга, се казваше "Идея без заглавие" и беше осъществен от Босфор-общество България, заедно със Студентски съвет на СУ "Св. Климент Охридски".
Хубавото е, че тогава тези същите ентусиасти направиха сайт, който съществува и до днес! :) Там са публикувани абсолютно всички произведения, получени по времето на изпълнение на проекта. В книгата бяха издадени само част от тях, отново поради финансовите ограничения.
Ако желаете, разгледайте сайта.
МОСТ
автор: Александрел
Някога ветровете са я отвяли на пропукан мост - мост между световете. Световете нямали друга пресечна точка, освен моста, за който никой дотогава не се грижел. Сега тя беше Пазителката на моста и знаеше всяка негова жилка, камъче или свръзка. Пукнатините му обаче ставаха все по-големи и застрашителни, а тя нямаше магическа пръчка, за да ги поправи. Ветровете бяха забравили да й кажат вълшебните думи и въобще я бяха забравили от векове. На всеки бряг се вихреха бури, които не искаха и да чуят една за друга, а мостът се пропукваше все повече. Пазителката не можеше да живее в нито един от световете, но те можеха да се срещат единствено в нейно лице. Затова ветровете бяха изваяли съвършено лицето й. Очите трябваше да могат да виждат невидимото, когато гледаш от едната посока към другата. Тя беше очите на тези, които искат да видят картини от другия свят, тя беше и сърцето, за да могат да почувстват любовта на сливането…Всеки свят имаше свои закони и само смътна интуиция за съществуването на другите. Никой не можеше да премине моста без да заплати с живота си, такъв какъвто го разбираше. Пазителката можеше да помогне на желаещите, като ги подготви за точката на трансформацията - тя можеше да се осъществи само през моста. Случваше се непрекъснато да има преминаващи от едната страна на другата, но те не го правеха по собствено желание, а поради закона на еволюцията. Тогава Пазителката им помагаше да осъществят по-лесно прехода. Все пак нещо се променяше, нещо между световете и отвъд тях. Тя го усещаше, защото беше част от всичко. Една ранна утрин мъглите над моста станаха необичайно гъсти. Тътени се носеха отдалеч и чувствата губеха посоката си. Пазителката разбра, че днес ще се случи нещо. Световете променяха измеренията си, законите вече не бяха валидни, тълпи преминаващи се губеха като стада в пустиня. Внезапно мостът се разтресе, на мястото на пукнатините започнаха да се появяват дупки. Разкъсваше се връзката между световете. Пазителката се замисли това ли беше краят или беше началото. Какво можеше да направи, след минути вече нямаше да има какво да опази. Застана по средата на разпокъсания мост и призова ветровете, които я бяха създали. Мъглите се сгъстиха. Задуха вятър. Безкрайната й коса се разпиля в четирите посоки. Усещаше приближаващото присъствие на създателите. Нежното й тяло се изпълни с предчувствие. Пророчеството на Карма се беше сбъднало, световете губеха пресечната си точка, а с това губеха самите себе си. Ветровете се отзоваха на молитвата на Пазителката. Тя почувства мисъл в главата си. "Ти си Пазителката, ти трябва да решиш. Мостът е в твоя власт." Никога не й беше хрумвало, че тя има властта да удържа точката на трансформиране, на преход между вселените. Властта - трябваше да реши дали да я ползва. Но какво друго би могла да прави, тя е Пазителката, за това е създадена. Кимна към създателите. Предчувствието се плъзна по всички нива на съзнанието й. Нежното й тяло стана изключително здрава вибрационна връзка, засия, удължи се. Красивите й ръце, косата, очите се сливаха и бавно изчезваха. Трансформираха се. Мъглата покри всичко, а вятърът свистеше ожесточено. После всичко утихна. Настъпи тишина. Денят отстъпваше на нощта със златисти реверанси. Между световете величествено се издигаше мост. Мост със сърце.
5 април 2002
Като част от изклюително интересен проект за съставяне на книга със студентски произведения, тази, както и още доста не по-малко интересни и стойностни творби бяха издадени, за съжаление, в крайно ограничен тираж - само 1000 бр. (поради липса на пари). Авторите са се подписали или с псевдоними, или с пълните си имена, или с картинки. Сборникът носи наименованието "Книга без Заглавие", а проектът, чийто финал беше самата книга, се казваше "Идея без заглавие" и беше осъществен от Босфор-общество България, заедно със Студентски съвет на СУ "Св. Климент Охридски".
Хубавото е, че тогава тези същите ентусиасти направиха сайт, който съществува и до днес! :) Там са публикувани абсолютно всички произведения, получени по времето на изпълнение на проекта. В книгата бяха издадени само част от тях, отново поради финансовите ограничения.
Ако желаете, разгледайте сайта.
Много силно!Жалко, че тази вечер нямам време за сайта, но и утре е ден.Благодаря ти, че си направил труда да го постнеш.Лека нощ!
цитирайНаистина ми хареса. Чувството прилича на това, което аз изпитвам... но все пак не е exactly the same.
И е доста по- добро от моето, разбира се :P
Поздрави
(=
цитирайИ е доста по- добро от моето, разбира се :P
Поздрави
(=
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 7355
Архив
Блогрол
1. "Аз съм един сън", или прекършеният живот на Дафина.
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме