Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2007 20:00 - Чий празник е днес?
Автор: breathe Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4475 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 01.06.2007 22:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Спомени. Помня, че като бях малък, винаги на Първи юни майка ми ме извеждаше и отивахме там, където има тържество и веселба. Южен парк, НДК, Борисовата градина и още много други места. И аз много се радвах, това беше Моят празник, денят, в който празнувам, защото съм дете. И никой, никой не можеше да ми отнеме това щастие, радостта от чудните ранни години, блясъка в детските ми очи. А майка правеше всичко възможно, та и от горе, за да почувствам празника на Детето. Сладоледи, балони, разходки, лунапаркове, виенски колелета, електронни игри, блъскащи се колички, захарен памук, пица, кока кола... Даваше ми всичко - лакомства, забавления, приятни емоции. С неветоятната любов и обич, присъщи само на една майка.

От един момент нататък обаче, нещата започнаха постепенно (и както се оказа в последствие - необратимо) да се променят. Поизрастнах, започнах да възмажавам, но все още Първи юни значеше много за мен. Днес обаче, този празник ме натъжи. Но за това по-долу, най-вероятно след следващия абзац.


Беше доста голямо разочарование за мен, когато разбрах, че няма дядо Мраз (повече го обичах него, така и не възприех насериозно дядо Коледа - дядо, пък с женско име, айде де...). Първи житейски урок - не винаги нещата са такива, каквито изглеждат. Както при всеки от вас, така и при мен, този "урок" от един момент нататък се превърна в една от безусловните истини за устройството на човешкия свят. Това ми убеждение се потръвди на следващия въпросната Коледа и Нова година ден на Детето. Тогава ми подариха едно от ония календарчета, нали се сещате, дето като ги погледнеш под различен ъгъл, се създава илюзия за движение на изобразените обекти. До тогава не бях виждал такова нещо и бях изумен от това гениално човешко творение! Още повече, "движещите се" картинки бяха не кои да е, а любимите ми анимационни герои - заекът и вълкът от "Ну, погоди!" :) Божичко, каква радост беше за мен този подарък! Тогава си спомням, че бях у баба и дядо, които нещо правеха, та аз реших преди традиционната празнична разходка, да изляза и да поиграя с децата пред блока. Похвалих се на едно приятелче (по-голямо от мен с около 2 години) за новата придобивка. То взе в ръцете си календарчето, погледа го малко, върна ми го и без да каже нищо побягна. Представете си какво изумление беше това за мен! Аз му показвам нещо толкова велико, а той се истрелва като стрела нанякъде си, без дори думичка да каже! Как е възможно такова неуважение! Както и да е, след около 5-10 минути схванах идеята му. Върна се с по-голямия си брат и няколко негови приятели (в последствие станаха наркомани, а като порасна въпросното дете, редовно го закопчаваха за дребни престъпелния), като неистово ревеше с глас и ме сочеше. батковците дойдоха и без да се обясняват много-много ми лепаха по един шамар и взеха календарчето. Дадоха го на моя "приятел", който след като ми се изплези, го счупи на две, половинките - и тях на две, и го изхвърли в една кофа за боклук. Всички се изсмяха гадно, гледаха тъжната ми недоумяваща физиономия докато се разплаках, и после си тръгнаха. Можете да си представите как се почувствах тогава, все пак бях на 5 или 6 години. Но по-важното е друго - в този момент научих втората истина за живота, а именно, че хората могат да бъдат лоши, завистливи и злобни, че не винаги могат да споделят твоята расост, за сметка на егоизма си. Причините за тези им качества търся и до днес, за съжаление, без резултат до момента.

Разказах ви за тази случка, не защото искам да провокирам у някого съчувствие, ни най-малко дори. По принцип, винаги казвам, че съм щастлив човек. Защото съм такъв. По-скоро идеята е да онагледя моето схващане за начина, по който детето започва да си отива, отстъпвайки мястото си на възрастния. Възрастният обаче не вярва във вълшебници, елфи, феи, в Питър Пан и дядо Коледа, или по-скоро има рационални аргументи, отричащи съществуването им. Освен това има хиляди грижи на главата - всекидневни, досадни, банални. И това е разбираемо, ако не мислим как да си изхраним семейството, да платим данъците, да направим ремонт, да купим кола, значи има нещо много повредено в главата ни. И сме длъжни да живеем така, че да си разрешаваме проблемите и да връзваме двата края. Е да де, ама децата не мислят за тези работи, те са много по-необременени, неангажирани с проблеми и тревоги, те не познават лицемерието и двуличието (до един момент) и приемат живота като върховно щастие, в следствие на което са в пъти "по-чисти" от нас, чисти като ангели.

Но да се върна на възрастните. Ще се спра на факта, че в България има хора, които трудно се изкачват по-нагоре от първото стъпало от Пирамидата на Маслоу. Не са мотивирани, не желаят да се мотивират и нищо не може да ги мотивира. Повече това ми прилича на изчакване. Изтърпяване на досадните дни от съществуването и изчакване на неговия край. Вместо пълноценно изживян живот, имаме (например) алкохолизъм. Вместо личност, имаме празнота на погледа и липса на душа. Да, като споменах по-горе "нещо повредено", някой правилно ще се сети за едни други възрастни. Ще каже, че не всички деца са щастливи, че има такива, които умират от глад, че има такива, които биват пребивани, изнасилвани, удушавани, изхвърляни в кофите, продавани в чужбина още преди да им бъдат издадени актове за раждане, осакатявани за да просят, и какво ли още не, все от собствените си родители. Че има момчета и момичета, които израстват в сиропиталища и нощем бягат и отиват да продават телата си на възрастните перверзници. Че има болни дечица, на които абсолютно никой, имащ възможността да помогне, не помага! И те умират! Какво ли още не... Да, тези деца нямат късмета да са щастливи. Виновни са възрастните, които са длъжни да осигурят нормалното израстване на младото човешко същество, но не го правят.


Та за това тази година на първи юни не съм щастлив. Този постинг е тъжен. Догодина сигурно ще е весел, незнам. Дано.

***

Ето и малко нагледен материал за размисъл:

image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image
image

image







Гласувай:
0



1. radalia - :(
01.06.2007 20:20
Тъжен е... Много.
Искрено ти пожелавам следващя първи юни да бъде различен за теб!
Толкова много пъти съм се чувствала безсилна пред болката в детските очи...
Но все си мисля, че щастието е повече... А то зависи и от всеки от нас.
цитирай
2. breathe - Благодаря за пожеланието, rada...
01.06.2007 20:47
Благодаря за пожеланието, radalia, по принцип си го чувствам като мой си празник дори и сега, ама просто като се замислих за тия работи... Предполагам по-добре от мен разбираш за какво става въпрос.
Поздрави!
цитирай
3. darkanion - ...
01.06.2007 22:15
....
цитирай
4. diamant1965 - breathe,
01.06.2007 22:19
този постинг истински ме натъжи.Добре е все пак,че си го постнал,защото щастието на нашите деца зависи от всеки един от нас,а ние "възрастните" определено се нуждаем от едно голямо разтърсване.
цитирай
5. breathe - @diamant1965
01.06.2007 22:40
Споделям твоето мнение, въпреки, че ми е още рано за деца. Лошото е, че колкото и страшно нещо да се случи, трудно ще се разтърсим всички така, както ни е необходимо. Все още са единици хората, на които истински им пука.
цитирай
6. diamant1965 - Като казах "нашите деца " имах предвид не само собствените,
02.06.2007 00:01
но и тези,които са край нас,някъде наблизо.А що се отнася до останалото,май става дума за ИНЕРЦИЯТА,която,за съжаление е нещо наистина трудно победимо,но това е май тема на друг разговор.
цитирай
7. breathe - Всички живи деца! С нас! До нас, р...
02.06.2007 00:11
Всички живи деца! С нас! До нас, редом с нашите родни деца!
цитирай
8. zvezdichka - Тръпки ме
02.06.2007 00:54
побиха от снимките, които разгледах... И като си помисли човек, че единственото нещо от което се нуждаят тези деца е любов, топла прегръдка, човешко отношение... Темата, която поставяш предразполага към размисли... Но нека не те обезсърчава този факт, а това, което зависи от теб за в бъдеще нека бъде, за да бъдеш щастлив и да се оглеждаш в други щастливи очички...
Човек трябва да бъде буден за тези мънички неща, които са много важни - израстването на едно дете като личност и да инвестира в бъдещето на децата си!
цитирай
9. natali60 - breathe,
02.06.2007 00:59
ще бъдеш чудесен баща. Пожелавам ти го от сърце.
цитирай
10. breathe - Не е толкова трудно да бъдем поне ...
02.06.2007 01:16
Не е толкова трудно да бъдем поне малко човечни и добри. Но за някой хора удоволствието да помагат струва прекалено скъпо и те не могат да си го позволят.
цитирай
11. venercheto - страхотен постинг
02.06.2007 08:01

ех, малко са хората като тебе, breathe, които не се срамуват от сърцето си- или изобщо още го чуват. малко са.
да си ни жив и здрав!

прегръдки от венерчето
цитирай
12. ady - Разплаках се
02.06.2007 10:27
много е тъжно, а още по тъжно ми става защото успях да помогна само на едно дете, ако можех щях..всъщност няма значение(:
цитирай
13. breathe - Ади, не се разстройвай, ти имаш д...
02.06.2007 16:33
Ади, не се разстройвай, ти имаш добра душа и явно ти пука за децата. Това е повече от достойно за уважение!
Поздрави и респект към теб!
цитирай
14. candysays - Чак сега го прочетох поста ти, breathe...
06.06.2007 15:41
Поздравявам те...
(и на мен ми стана тъжно...)

Ти също си добра душа... Бъди! :*
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: breathe
Категория: Забавление
Прочетен: 436604
Постинги: 34
Коментари: 380
Гласове: 7355
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031