Постинг
01.06.2007 20:00 -
Чий празник е днес?
Автор: breathe
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4480 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2007 22:08
Прочетен: 4480 Коментари: 14 Гласове:
0
Последна промяна: 01.06.2007 22:08
Спомени. Помня, че като бях малък, винаги на Първи юни майка ми ме извеждаше и отивахме там, където има тържество и веселба. Южен парк, НДК, Борисовата градина и още много други места. И аз много се радвах, това беше Моят празник, денят, в който празнувам, защото съм дете. И никой, никой не можеше да ми отнеме това щастие, радостта от чудните ранни години, блясъка в детските ми очи. А майка правеше всичко възможно, та и от горе, за да почувствам празника на Детето. Сладоледи, балони, разходки, лунапаркове, виенски колелета, електронни игри, блъскащи се колички, захарен памук, пица, кока кола... Даваше ми всичко - лакомства, забавления, приятни емоции. С неветоятната любов и обич, присъщи само на една майка.
От един момент нататък обаче, нещата започнаха постепенно (и както се оказа в последствие - необратимо) да се променят. Поизрастнах, започнах да възмажавам, но все още Първи юни значеше много за мен. Днес обаче, този празник ме натъжи. Но за това по-долу, най-вероятно след следващия абзац.
Беше доста голямо разочарование за мен, когато разбрах, че няма дядо Мраз (повече го обичах него, така и не възприех насериозно дядо Коледа - дядо, пък с женско име, айде де...). Първи житейски урок - не винаги нещата са такива, каквито изглеждат. Както при всеки от вас, така и при мен, този "урок" от един момент нататък се превърна в една от безусловните истини за устройството на човешкия свят. Това ми убеждение се потръвди на следващия въпросната Коледа и Нова година ден на Детето. Тогава ми подариха едно от ония календарчета, нали се сещате, дето като ги погледнеш под различен ъгъл, се създава илюзия за движение на изобразените обекти. До тогава не бях виждал такова нещо и бях изумен от това гениално човешко творение! Още повече, "движещите се" картинки бяха не кои да е, а любимите ми анимационни герои - заекът и вълкът от "Ну, погоди!" :) Божичко, каква радост беше за мен този подарък! Тогава си спомням, че бях у баба и дядо, които нещо правеха, та аз реших преди традиционната празнична разходка, да изляза и да поиграя с децата пред блока. Похвалих се на едно приятелче (по-голямо от мен с около 2 години) за новата придобивка. То взе в ръцете си календарчето, погледа го малко, върна ми го и без да каже нищо побягна. Представете си какво изумление беше това за мен! Аз му показвам нещо толкова велико, а той се истрелва като стрела нанякъде си, без дори думичка да каже! Как е възможно такова неуважение! Както и да е, след около 5-10 минути схванах идеята му. Върна се с по-голямия си брат и няколко негови приятели (в последствие станаха наркомани, а като порасна въпросното дете, редовно го закопчаваха за дребни престъпелния), като неистово ревеше с глас и ме сочеше. батковците дойдоха и без да се обясняват много-много ми лепаха по един шамар и взеха календарчето. Дадоха го на моя "приятел", който след като ми се изплези, го счупи на две, половинките - и тях на две, и го изхвърли в една кофа за боклук. Всички се изсмяха гадно, гледаха тъжната ми недоумяваща физиономия докато се разплаках, и после си тръгнаха. Можете да си представите как се почувствах тогава, все пак бях на 5 или 6 години. Но по-важното е друго - в този момент научих втората истина за живота, а именно, че хората могат да бъдат лоши, завистливи и злобни, че не винаги могат да споделят твоята расост, за сметка на егоизма си. Причините за тези им качества търся и до днес, за съжаление, без резултат до момента.
Разказах ви за тази случка, не защото искам да провокирам у някого съчувствие, ни най-малко дори. По принцип, винаги казвам, че съм щастлив човек. Защото съм такъв. По-скоро идеята е да онагледя моето схващане за начина, по който детето започва да си отива, отстъпвайки мястото си на възрастния. Възрастният обаче не вярва във вълшебници, елфи, феи, в Питър Пан и дядо Коледа, или по-скоро има рационални аргументи, отричащи съществуването им. Освен това има хиляди грижи на главата - всекидневни, досадни, банални. И това е разбираемо, ако не мислим как да си изхраним семейството, да платим данъците, да направим ремонт, да купим кола, значи има нещо много повредено в главата ни. И сме длъжни да живеем така, че да си разрешаваме проблемите и да връзваме двата края. Е да де, ама децата не мислят за тези работи, те са много по-необременени, неангажирани с проблеми и тревоги, те не познават лицемерието и двуличието (до един момент) и приемат живота като върховно щастие, в следствие на което са в пъти "по-чисти" от нас, чисти като ангели.
Но да се върна на възрастните. Ще се спра на факта, че в България има хора, които трудно се изкачват по-нагоре от първото стъпало от Пирамидата на Маслоу. Не са мотивирани, не желаят да се мотивират и нищо не може да ги мотивира. Повече това ми прилича на изчакване. Изтърпяване на досадните дни от съществуването и изчакване на неговия край. Вместо пълноценно изживян живот, имаме (например) алкохолизъм. Вместо личност, имаме празнота на погледа и липса на душа. Да, като споменах по-горе "нещо повредено", някой правилно ще се сети за едни други възрастни. Ще каже, че не всички деца са щастливи, че има такива, които умират от глад, че има такива, които биват пребивани, изнасилвани, удушавани, изхвърляни в кофите, продавани в чужбина още преди да им бъдат издадени актове за раждане, осакатявани за да просят, и какво ли още не, все от собствените си родители. Че има момчета и момичета, които израстват в сиропиталища и нощем бягат и отиват да продават телата си на възрастните перверзници. Че има болни дечица, на които абсолютно никой, имащ възможността да помогне, не помага! И те умират! Какво ли още не... Да, тези деца нямат късмета да са щастливи. Виновни са възрастните, които са длъжни да осигурят нормалното израстване на младото човешко същество, но не го правят.
Та за това тази година на първи юни не съм щастлив. Този постинг е тъжен. Догодина сигурно ще е весел, незнам. Дано.
***
Ето и малко нагледен материал за размисъл:
От един момент нататък обаче, нещата започнаха постепенно (и както се оказа в последствие - необратимо) да се променят. Поизрастнах, започнах да възмажавам, но все още Първи юни значеше много за мен. Днес обаче, този празник ме натъжи. Но за това по-долу, най-вероятно след следващия абзац.
Беше доста голямо разочарование за мен, когато разбрах, че няма дядо Мраз (повече го обичах него, така и не възприех насериозно дядо Коледа - дядо, пък с женско име, айде де...). Първи житейски урок - не винаги нещата са такива, каквито изглеждат. Както при всеки от вас, така и при мен, този "урок" от един момент нататък се превърна в една от безусловните истини за устройството на човешкия свят. Това ми убеждение се потръвди на следващия въпросната Коледа и Нова година ден на Детето. Тогава ми подариха едно от ония календарчета, нали се сещате, дето като ги погледнеш под различен ъгъл, се създава илюзия за движение на изобразените обекти. До тогава не бях виждал такова нещо и бях изумен от това гениално човешко творение! Още повече, "движещите се" картинки бяха не кои да е, а любимите ми анимационни герои - заекът и вълкът от "Ну, погоди!" :) Божичко, каква радост беше за мен този подарък! Тогава си спомням, че бях у баба и дядо, които нещо правеха, та аз реших преди традиционната празнична разходка, да изляза и да поиграя с децата пред блока. Похвалих се на едно приятелче (по-голямо от мен с около 2 години) за новата придобивка. То взе в ръцете си календарчето, погледа го малко, върна ми го и без да каже нищо побягна. Представете си какво изумление беше това за мен! Аз му показвам нещо толкова велико, а той се истрелва като стрела нанякъде си, без дори думичка да каже! Как е възможно такова неуважение! Както и да е, след около 5-10 минути схванах идеята му. Върна се с по-голямия си брат и няколко негови приятели (в последствие станаха наркомани, а като порасна въпросното дете, редовно го закопчаваха за дребни престъпелния), като неистово ревеше с глас и ме сочеше. батковците дойдоха и без да се обясняват много-много ми лепаха по един шамар и взеха календарчето. Дадоха го на моя "приятел", който след като ми се изплези, го счупи на две, половинките - и тях на две, и го изхвърли в една кофа за боклук. Всички се изсмяха гадно, гледаха тъжната ми недоумяваща физиономия докато се разплаках, и после си тръгнаха. Можете да си представите как се почувствах тогава, все пак бях на 5 или 6 години. Но по-важното е друго - в този момент научих втората истина за живота, а именно, че хората могат да бъдат лоши, завистливи и злобни, че не винаги могат да споделят твоята расост, за сметка на егоизма си. Причините за тези им качества търся и до днес, за съжаление, без резултат до момента.
Разказах ви за тази случка, не защото искам да провокирам у някого съчувствие, ни най-малко дори. По принцип, винаги казвам, че съм щастлив човек. Защото съм такъв. По-скоро идеята е да онагледя моето схващане за начина, по който детето започва да си отива, отстъпвайки мястото си на възрастния. Възрастният обаче не вярва във вълшебници, елфи, феи, в Питър Пан и дядо Коледа, или по-скоро има рационални аргументи, отричащи съществуването им. Освен това има хиляди грижи на главата - всекидневни, досадни, банални. И това е разбираемо, ако не мислим как да си изхраним семейството, да платим данъците, да направим ремонт, да купим кола, значи има нещо много повредено в главата ни. И сме длъжни да живеем така, че да си разрешаваме проблемите и да връзваме двата края. Е да де, ама децата не мислят за тези работи, те са много по-необременени, неангажирани с проблеми и тревоги, те не познават лицемерието и двуличието (до един момент) и приемат живота като върховно щастие, в следствие на което са в пъти "по-чисти" от нас, чисти като ангели.
Но да се върна на възрастните. Ще се спра на факта, че в България има хора, които трудно се изкачват по-нагоре от първото стъпало от Пирамидата на Маслоу. Не са мотивирани, не желаят да се мотивират и нищо не може да ги мотивира. Повече това ми прилича на изчакване. Изтърпяване на досадните дни от съществуването и изчакване на неговия край. Вместо пълноценно изживян живот, имаме (например) алкохолизъм. Вместо личност, имаме празнота на погледа и липса на душа. Да, като споменах по-горе "нещо повредено", някой правилно ще се сети за едни други възрастни. Ще каже, че не всички деца са щастливи, че има такива, които умират от глад, че има такива, които биват пребивани, изнасилвани, удушавани, изхвърляни в кофите, продавани в чужбина още преди да им бъдат издадени актове за раждане, осакатявани за да просят, и какво ли още не, все от собствените си родители. Че има момчета и момичета, които израстват в сиропиталища и нощем бягат и отиват да продават телата си на възрастните перверзници. Че има болни дечица, на които абсолютно никой, имащ възможността да помогне, не помага! И те умират! Какво ли още не... Да, тези деца нямат късмета да са щастливи. Виновни са възрастните, които са длъжни да осигурят нормалното израстване на младото човешко същество, но не го правят.
Та за това тази година на първи юни не съм щастлив. Този постинг е тъжен. Догодина сигурно ще е весел, незнам. Дано.
***
Ето и малко нагледен материал за размисъл:
Следващ постинг
Предишен постинг
Тъжен е... Много.
Искрено ти пожелавам следващя първи юни да бъде различен за теб!
Толкова много пъти съм се чувствала безсилна пред болката в детските очи...
Но все си мисля, че щастието е повече... А то зависи и от всеки от нас.
цитирайИскрено ти пожелавам следващя първи юни да бъде различен за теб!
Толкова много пъти съм се чувствала безсилна пред болката в детските очи...
Но все си мисля, че щастието е повече... А то зависи и от всеки от нас.
Благодаря за пожеланието, radalia, по принцип си го чувствам като мой си празник дори и сега, ама просто като се замислих за тия работи... Предполагам по-добре от мен разбираш за какво става въпрос.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
3.
darkanion -
...
01.06.2007 22:15
01.06.2007 22:15
....
цитирайтози постинг истински ме натъжи.Добре е все пак,че си го постнал,защото щастието на нашите деца зависи от всеки един от нас,а ние "възрастните" определено се нуждаем от едно голямо разтърсване.
цитирайСподелям твоето мнение, въпреки, че ми е още рано за деца. Лошото е, че колкото и страшно нещо да се случи, трудно ще се разтърсим всички така, както ни е необходимо. Все още са единици хората, на които истински им пука.
цитирайно и тези,които са край нас,някъде наблизо.А що се отнася до останалото,май става дума за ИНЕРЦИЯТА,която,за съжаление е нещо наистина трудно победимо,но това е май тема на друг разговор.
цитирайВсички живи деца! С нас! До нас, редом с нашите родни деца!
цитирайпобиха от снимките, които разгледах... И като си помисли човек, че единственото нещо от което се нуждаят тези деца е любов, топла прегръдка, човешко отношение... Темата, която поставяш предразполага към размисли... Но нека не те обезсърчава този факт, а това, което зависи от теб за в бъдеще нека бъде, за да бъдеш щастлив и да се оглеждаш в други щастливи очички...
Човек трябва да бъде буден за тези мънички неща, които са много важни - израстването на едно дете като личност и да инвестира в бъдещето на децата си!
цитирайЧовек трябва да бъде буден за тези мънички неща, които са много важни - израстването на едно дете като личност и да инвестира в бъдещето на децата си!
ще бъдеш чудесен баща. Пожелавам ти го от сърце.
цитирайНе е толкова трудно да бъдем поне малко човечни и добри. Но за някой хора удоволствието да помагат струва прекалено скъпо и те не могат да си го позволят.
цитирайех, малко са хората като тебе, breathe, които не се срамуват от сърцето си- или изобщо още го чуват. малко са.
да си ни жив и здрав!
прегръдки от венерчето
много е тъжно, а още по тъжно ми става защото успях да помогна само на едно дете, ако можех щях..всъщност няма значение(:
цитирайАди, не се разстройвай, ти имаш добра душа и явно ти пука за децата. Това е повече от достойно за уважение!
Поздрави и респект към теб!
цитирайПоздрави и респект към теб!
Поздравявам те...
(и на мен ми стана тъжно...)
Ти също си добра душа... Бъди! :*
цитирай(и на мен ми стана тъжно...)
Ти също си добра душа... Бъди! :*
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 7355
Архив
Блогрол
1. "Аз съм един сън", или прекършеният живот на Дафина.
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме