Постинг
26.06.2007 18:37 -
Кученца за продан
Кученца за продан
Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан." Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
- По колко продавате кученцата? - попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
- Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
- Имам два долара и тридесет и седем цента - казало то - Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
- Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
- Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина казал.
- Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
- Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец - още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
- Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
- Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира.
Дан Кларк
Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан." Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
- По колко продавате кученцата? - попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
- Зависи, от тридесет до петдесет долара. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
- Имам два долара и тридесет и седем цента - казало то - Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
- Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
- Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина казал.
- Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
- Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец - още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
- Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
- Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира.
Дан Кларк
Натъжи ме...Защо само нещастието трябва да сближава живите същества?!
цитирайНе мога да ти отговоря.
Но мога да ти кажа, че за мен истинските приятели са не тези, които могат да са до теб в мъката ти, а тези, които са способни да споделят щастието ти.
цитирайНо мога да ти кажа, че за мен истинските приятели са не тези, които могат да са до теб в мъката ти, а тези, които са способни да споделят щастието ти.
И не е тъжен, и не сближава нещастните...защото тук няма нещастни. Има едно малко, но силно дете което има вяра в себе си.Не позволява някой да го съжалява ,затова и не е съгласен, че куцото кученце на струва нищо, защото именно то може да е най-доброто измежду останалите и че всички под слънцето са равни.Поздрави за разказа и лек ден))))
цитирайСтана ми много мило, докато четях коментара ти! :)
Дано по-често намираме хора като момченцето. Все пак някъде дълбоко в себе си, ние сме едни малки сладки, но осакатени кученца. И се нуждаем от разбиране. :)
цитирайДано по-често намираме хора като момченцето. Все пак някъде дълбоко в себе си, ние сме едни малки сладки, но осакатени кученца. И се нуждаем от разбиране. :)
Stopli mi sarceto s tozi razkaz!Mnogo chove6tina i ymilenie sabyjda...i vazhi6tenie!
Blagodarja ti i priatna ve4er!
цитирайBlagodarja ti i priatna ve4er!
Радвам се, че нещата, които харесват на мен, харесват и на вас! Искрени поздрави и най-добри пожелания!:))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 7355
Архив
Блогрол
1. "Аз съм един сън", или прекършеният живот на Дафина.
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме
2. Добрата ламя Стефка
3. Най-усмихнатите мисли
4. Обичам да ги чета
5. Бий детето! (a must-read)
6. Не съм фикус!
7. Как станах блог идол, част Първа
8. Как станах блог идол, част Втора
9. Как станах блог идол, част Последна
10. Как да разпознаем насилника
11. Прощално
12. Нейната история
13. Втората книга на cefulesteven
14. 168 километра
15. Раким (блог)
16. Раким (песента)
17. Дори и животни не сме