За първи път изпитвам желание да посветя постинг на блогър. Никога не съм очаквал, че ще ми се случи подобна странност, но ето какво става, когато нощите са безсънни, дните - къси, а мислите се реят надалеч в мъглите от усещания и емоции. Желанието да запазиш идеята за един спомен... Но това няма да стане, защото си далечен. От своя страна пък, мониторът не е врата към душата на тоя от другата страна на лан-кабела, той е само един жалък заместител на истинското, реално общуване. Което няма как да се случи иначе по друг начин. Дори за миг. За мое съжаление.

Да усетиш някого само по нещата, които пише в блога си - това е все едно да се докоснеш до дълбокия смисъл на многопластовата Шекспирова поезия. Едновременно магическо и нереално.  Едновременно феерично и тъжно. Да се докоснеш до лиричната частица от душата на тоя отсреща... Ами наистина  е вълшебно. Но е мъчно, когато знаеш, че почти със сигурност никога няма да срещнеш автора на въпросните мета-текстове. Дори ей така, за да й кажеш "Здравей, ти си прекрасна! Радвам се, че те видях!"

Да се върна на усещането. Ами да, както ще кажат някои, по детски наивно е да си мисля, че хората тук са на 100% честни и искрени, но пък тук-таме намирам такива, които пишат не просто с пръстите, а с душата си. Примери - бол, някои са оплюти, а за други нищо не се говори. Трети просто премахват своите текстове. И никой няма право да им иска обяснение или да тълкува действията им.

Тук е и времето, в което да споделя празнотата, която усетих, когато видях, че един от най-прекрасните блогове е опустял буквално за една вечер. Всички стихове, най-прекрасните, които съм чел - изтрити, снимката и личните данни - премахнати. Остана само ник-нейма. Ник-нейм на юзър, чийто постинги обожавах, преди да изчезнат. Един ник-нейм, който ще ми напомня за все пак възможната дълбочина на чивешката душа. А бих желал отново да ги прочета. И да си ги запазя на компютъра, за да мога да ги препрочитам от време на време. Това е все едно да се върнеш към любимата си детска книжка, особено, когато нещо в теб напира да те отведе обратно в миналото, към безкористната ти  доброта и чистота - детските години на щастие и искреност. И безусловната обич...

Да усетиш любовта, изразена в неиздадени стихове. Леко да докоснеш с присъствието на очите си иначе съвършено далечната емоция, към която несъзнателно си се стремял през целия си живот. Да усетиш еманацията на най-дълбоката душевност в текстовете на... нейните псотинги. Странно е, но въпреки това е прекрасно и някак вълшебно.

Искам пак да те прочета. Искам отново да се докосна, макар и по електронен път, до измерението, в което съществува душата ти. Този постинг е и моята молба към теб - върни стиховете си. Дори и само заради мен, но най-вече заради себе си... И недей изтрива красивата си душа. Музика е!

Да, и винаги ще остане такава. Дано има кой да я целуне със сърцето си така, както ти се нуждаеш!

Това е моят поздрав за теб, един от най-красивите дуети в историята на музиката:


Sarah Brightman & Andrea Boccelli -
"Time to say goodbye"

Няколко блога са изтрити тези дни..Жалко.Ззащо го правят и аз се питам.Да не е заразно?Но ти не го прави, имаш много интересни постинги.Ако искаш да се утешиш посети блога на nese,направила е нещо изключително днес.Поздрави и лек ден))

че всички, които пишат тук са искрени в своята същност. дори когато думите им лъжат, начина по който са ги написали винаги отразява истината. стига да можеш да го прочетеш.
инак е много хубаво да посветиш пост на някого, когото дори не познаваш лично...
е, дано човека го прочете.
поздрави!

Ще разгледам постингите на nese, и всички останали. Иначе мисля, че човекът, за когото говоря, ще го прочете. :)

Прекрасен пост, breathe... Искрен и затрогващ.
За norass си го написал мисля... Е, може и да греша :)

Поздрави и всичко най-най-добро ти желая! И не се трий, моля те...

:)))

когато нощите са безсънни, дните - къси, а мислите се реят надалеч в мъглите от усещания и емоции.
............................

!!!

и се свързват завинаги. И наистина е тъжно, когато някой реши да си отиде и не остави вратичка, през която да го открият. Но творчеството ще остане и при силно желание все някога ще попаднем отново на него.

Поздрави за страхотния постинг!:)

И на мен ми стана тъжно като видях изтрити няколко блога,но пък се зарадвах след като се завърнаха други блогъри. Връзката,която се получава когато четеш нещата на даден човек е много странна.Преди година гледах много скептично на нещата,но сега съм на път да си променя мнението...Хората започват да пишат по различни причини и също така по различни причини си отиват...Всеки има право на избор...Все пак се надявам повечето да останат...

красив пост,браво :)
описал си го с много красиви думи!

Нищо прекрасно не се губи, нали затова мечтаем за рая - там всичко е съхранено и ни очаква :)
Затова твори и се раздавай!
А за душата, която е изтрила всичко, което те е вълнувало - явно е имала причини. Друг път прави като мен - като ти хареса нещо, копираш го и го запазваш. Поздрави и бъди весел.

Определено, melsun, връзката е странна. Не съм привърженик на разните там сайтове за запознанства, нито пък на mIRC, даже откровено се дразня на тия работи. Но блоговете се оказаха нещо коренно различно, което с всеки изминал ден все повече ми харесва! Заради хубавите хора, които споделят с останалите себе си. :)

Може би наистина трябва да си запазвам на компютъра разни неща, които ми харесват, идеята е добра. лошото е, че харесвам страшно много от постингите и ако тръгна да ги копирам всичките, в един момент ще създам почти паралелна на блог.бг база данни! ;)))

като тебе ;)))
Копирам си от известно време ценни неща оттук, ама верно "базата данни" нараства застрашително! ;-)
Нищо, купуваме нов харддиск или още памет и готово :)*

Пък даже в един момент бихме могли да си направим и нов сайт за блогове! ;)))

не! не прави друг сайт . така е красиво , истинско , живо....тъгата от сбогуването , радостта от новите приятелства - не можеш просто да ги подредиш и номерираш...

красив пост , обичан блог , макар да съм съвсем отскоро тук...

...да се опиташ да задържиш мига - като да стискаш в шепа пясък ....и колкото по-силно стискаш...

Ако някой ден реша да правя друг сайт (дали ще стане - не знам), то ще е поради една причина. А именно - за да бъде чист от сплетни и интриги. Добре, че не си в час със ставащото, и аз гледам да не съм. :))

Вече и аз гледам да не съм...
А преди въобще нямаше такова нещо тук.
И все пак мисля че ще отшуми и това, повечето хора искат да се възвърне старата по-добра и приятелска атмосфера..
Ако не- ОК, ще правим нов сайт ;) Ще ти помагам ако искаш breathe ;)
Но все пак ми се струва не толкова лесно и просто начинание създаването на един сайт за блогове... И тук идеята е била чудесна! И доскоро бе чудесно реализирана... По-нататък ще видим..

Приятен ден на всички ви! :*

Е, доста би било трудничко създаването на нов сайт, най-малкото защото надали имаме сериозна ИТ компания, която да застане зад гърба ни. ;)
Лошото, кенди, е че ти щеш-нещеш си най-в час със случващите се простотии, за което искрено ти съчувствам. :)*

Относно караниците тук - не ги разбирам. Честно. Може би защото съм нова, не знам. Но аз използвам блога си за да изливам в него това, което ме тормози или просто е част от мен. Мисля, че и доста други са на същия принцип. Нямам желание да се замесвам в сплетни, достатъчно много има в реалния живот, а на мен тук ми е почивката. За вас не знам.

breathe, наистина страхотно си го описал, наистина се получава уникална връзка, защото се докосваш до душата на човека, неща, които на живо би скрил. А триенето на блогове.. не знам какво ги прихвана всички, но се надявам скоро да спрат!

Хубав ден ти желая и на всички останали много усмивки! :)))

Знаеш ли, най-страхотните автори в тези блогове, като esen, cefulesteven още други, нямат абсолютно нищо общо с интриги, караници и всякакви други простотии. Никой не се занимава с тях, те просто даряват изкуството си на заинтересованата аудитория. :)))
Просто чистота, това е.
Поздрави и усмихнат ден!

Сигурно си прав, но какво да кажа аз - не съм добра в писането, наясно съм. И не претендирам, че мога. И не искам да имам нищо общо със скандали. Но се опитват да ме замесят. Не ми е приятно и да ги чета. Но понякога няма как да ги избягвам.

За споменатите от теб съм напълно съгласна, фен съм им. Обаче не всеки има тяхната дарба. И сигурно го знаят. Не разбирам само защо се заяждат.

Малко (т.е. доста) несвързан ми стана коментара, но се надявам, че си ме разбрал! До скоро и лека вечер!

Любовта върши чудеса...

http://rapidshare.com/files/42015867/15._Aranjuez-Amici_Forever.mp3.html