Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2007 22:41 - Един дъх
Автор: breathe Категория: Изкуство   
Прочетен: 5585 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 23.05.2007 16:44


Преди време прочетох едно стихотворение. Много силно. Никога не можах да се запозная с авторката му, Александра (така се бе подписала). За мое огромно съжаление. Ето го, единственото, което ме свързва с представата ми за тази жена, е това стихотворение.
...Сигурно и на вас се е случвало да се запитате понякога, какво ли би станало, ако... Просто ми се иска да изпия едно кафе, дето се казва, с тази жена.

N.B.! Преди да започнете да го четете, много ви моля, пуснете да звучи музиката от клипчето по-долу.

Благодаря!



Един дъх

Намерих перце. Мъртво, свито и сиво.
Погледнах го. Вдигнах го. Не е красиво!
Прашен спомен от тяло. Мъртъв и мръсен.
Не е това, което търся. И го изхвърлих навъсена.
То падна в прахта. Само, примирено.
Продължих да вървя. Беше много студено.
Но аз имах мисия. Търсех изкуство.
Търсех образ. Поезия. Красивото. Чувството.
...Глави и тела. Шум. Улици. Думи.
Беше грозно и празно.
А нейде в ума ми
Гласът ме зовеше. Аз съм призвана!
Да потърся и видя това, което няма.
Това, което няма образ от фрази.
Това, което никой не обича и мрази.
Това - несънувано, неизричано, неписано.
Това - невидимо от никой. Смисълът.
Намерих и цвете. То беше красиво.
Когато се буди, живее, заспива.
Съвършенство от цвят и жива хармония...
Откъснах го. Тихо изплака в агония.
Не обърнах внимание. Стиснах го в шепи.
И доволна закрачих сред хората слепи.
Аз намерих красивото, в образ облечено.
Но далеч нейде в мен ме лъхна обреченост...
То се сгърчи и сви. И изгуби цвета си.
Аз невярващо гледах този труп във дланта си.
Нито капчица нежност. Нито полъх красиво.
Аз видях как една красота си отива.
Ядосах се. Плаках.След това го проклех.
Изхвърлих го. Стъпках го. С бавни крачки поех.
Да търся не преходност, не красива измама,
А всевечност и смисъл. Аз съм призвана!
Намерих и книга. И в нея живот.
Две корици - между тях всевечен кивот.
На истина, разум, чувства и воля.
Четях я и плачех. Да не свършва се молех.
Поднесох към нея клечка кибрит.
Красотата не можа да бъде убита!
Но тя изгоря... бързо, силно и жарко.
Чух прощалната песен на пламъци ярки.
Всички думи замряха в моето съзнание.
Не остана и спомен за всевечното знание.
Тя умря - и с нея умря мъдростта й.
Остана единствено, само прахта й.
Значи пак се излъгах! Значи пак съм в началото!
Сред пепел и прах, насред изгорялото -
тъй красиво и честно, но преходно, малко.
А мислех, че намерила съм истина. Жалко!
Но нея я има! Аз трябва да скитам.
Да гледам и търся, да слушам и питам.
Тази истина - тя чака единствено мен!
Да разчупя на оковите й тежкия плен.
Намерих човек. Прекрасен, неземен.
Поисках ръката му в свойта да взема.
Поисках очите му в мен да заровя,
И заедно грозотата в света да отровим.
Да мислим и дишаме заедно двама -
В едно. Да бичуваме фалша, измамата.
Да бъдем красиви. Истински, различни.
Да се борим за истина. Да се обичаме.
Прекарахме своето магическо време.
От всичко успяхме по малко да вземем.
Аз видях го различен - но мрачен и груб.
Аз видях красотата, облечена в труп.
Раздирах плътта му - красиво измамна.
Забих нож в гърдите му. Вече го няма.
Оставих го мъртъв и сам сред полето.
Красота, красота... да бъде проклета!
Намерих и себе си. Празна и пуста.
Без да мога да видя на живота изкуството.
Без да имам очи да докосна красивото,
Скрито в пъстри нюанси на грозното, сивото.
Аз видях красотата в безброй измерения.
Но нито едно не бе красиво за мене.
Не можах свойта глупост пред мен да простя.
И ето - отивам си - най-грозна в света.


















Тагове:   дъх,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dana55 - Наистина..
23.05.2007 00:58
"Много силно"...
цитирай
2. candysays - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО!...
23.05.2007 17:22
Благодаря ти, че го сподели с нас!... :*
цитирай
3. starsailor - !!!!!!!!!!!!!!!!Поздрави на теб ...
25.05.2007 18:26
!!!!!!!!!!!!!!!!Поздрави на теб за това,че си го споделил и на авторката,че го е написала.
цитирай
4. breathe - Благодаря, радвам се, че ви харе...
25.05.2007 18:28
Благодаря, радвам се, че ви харесва! :)
цитирай
5. injnina - Направих точно така...
26.05.2007 15:05
пуснах музиката и зачетох тази невероятна изповед.
И времето на музиката е премерено- колкото до края да стигнеш и да разбереш едно: за външната и вътрешната красота!
Така аз мисля, но може и да греша! -Има ли красота,или само красива лъжа?
Поздрави!
цитирай
6. ideaisis - все трябва да има начин Александра ...
27.05.2007 01:36
все трябва да има начин Александра да бъде открита. Успех!
цитирай
7. breathe - @ideaisis
27.05.2007 13:03
Надявам се да си права. ;) С толкова много хора се срещам и разминавам всеки ден, кой знае...
цитирай
8. ideaisis - :)
27.05.2007 13:22
може да се окаже блогърка ;)
цитирай
9. ideaisis - :)
27.05.2007 13:22
може да се окаже блогърка ;)
цитирай
10. breathe - Може, може. . . Възможно е и да ми е ...
27.05.2007 14:13
Може, може... Възможно е и да ми е водила интервю за работа, ама аз как да го знам туй... :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: breathe
Категория: Забавление
Прочетен: 385382
Постинги: 34
Коментари: 380
Гласове: 7354
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930